Свидетелите на Йехова в България усърдно учат хората на истината за Бога и неговото Слово, Библията. За да им помагат, стотици Свидетели от други страни са се преместили в България от 2000 г. насам. С какви трудности е свързано преместването в чужда страна? Защо усилията си заслужават? Ето какво казват някои от преместилите се в България.

 „Винаги сме имали за цел да служим в чужбина, където нуждата е по-голяма — казва Дарън, който живеел в Англия. — Когато се оженихме с Доун, се преместихме в Лондон, за да проповядваме библейските истини на руски език. Няколко пъти правихме конкретни планове да се преместим в чужбина, но по различни причини не успявахме да ги осъществим. Почти се бяхме отказали, но тогава един приятел ни помогна да осъзнаем, че обстоятелствата ни са се променили и можем да постигнем целта си.“ Дарън и Доун започнали да търсят страна, в която има нужда от повече проповедници и в която би било реалистично да се преместят. През 2011 г. се преместили в България.

 Радостта на тези, които са се преместили в други части на света, насърчила някои, които първоначално нямали за цел да служат в чужбина. „Запознах се с пламенни Свидетелки, които служеха щастливо в Южна Америка и Африка — споделя Джада, която живеела в Италия със съпруга си Лука. — Тяхната радост и случките, които разказваха, ми направиха много силно впечатление. Това ми помогна да преосмисля духовните си цели.“

 Томаш и Вероника се преместили от Чехия в България през 2015 г. заедно с двете си деца Клара и Матиас. Какво ги мотивирало? Томаш обяснява: „Разгледахме внимателно примера на други, които се бяха преместили в чужбина, включително наши роднини, и мислихме много за всичко, което ни разказваха. Бяхме впечатлени от тяхната радост и си говорехме за това вкъщи.“ Това щастливо семейство сега проповядва в своя нов район в град Монтана.

 Линда е друга Свидетелка, която се преместила в България. Тя казва: „Преди много години ходих в Еквадор и се запознах с братя и сестри, които се бяха преместили там, за да проповядват. Това ме накара да се замисля, че може би един ден и аз мога да служа някъде, където нуждата е по-голяма.“ Петери и Надя от Финландия също размишлявали за примера на другите. Те споделят: „В нашия сбор имаше някои опитни вестители, които бяха служили на други места, за да помагат духовно на хората. Те винаги говореха въодушевено за годините си в този вид служба. Казваха, че това са били най-хубавите години в живота им.“

 Доброто планиране е много важно, ако искаш да служиш в чужбина. (Лука 14:28-30) „Когато започнах да мисля сериозно за служба в друга страна — разказва Неле от Белгия, — се молих за това и търсих статии по въпроса в нашите издания. Изучавах ги и се опитвах да разбера върху какво трябва да работя.“

 Кристиан и Ирмина от Полша живеят в България повече от 9 години. Те споделят колко им е помогнало да са в група на български език в Полша, преди да се преместят. Групата ги насърчила и им помогнала да научат езика. Двамата казват: „Осъзнахме колко е прекрасно да се предоставиш на разположение и да видиш как Йехова Бог се грижи за нуждите ти. Когато с желание кажеш на Йехова ‘Ето ме, изпрати мене!’, можеш да правиш неща, които преди са ти изглеждали невъзможни.“ (Исаия 6:8)

 За да се подготвят и да спестят пари, Рето и Корнелия, семейна двойка от Швейцария, решили да живеят по-скромно. Те обясняват: „Година преди да се преместим, отидохме в България за една седмица, за да придобием по-добра представа за страната. Там говорихме с опитни мисионери, които ни дадоха практични съвети.“ Рето и Корнелия приложили добре тези предложения и служат в България вече над 20 години.

 Тези, които се местят в чужда страна, трябва да се приспособяват към нови и понякога трудни обстоятелства. (Деяния 16:9, 10; 1 Коринтяни 9:19-23) Голяма пречка за някои е ученето на нов език. „С жена ми винаги сме обичали на християнските събрания да даваме отговори със свои думи — казва Лука, споменат по-рано. — За известно време обаче ни беше трудно да подготвяме дори съвсем прост отговор на български! Сякаш отново бяхме деца. Всъщност местните деца отговаряха много по-добре от нас.“

 Равил от Германия споделя: „Ученето на езика беше трудно. Но постоянно си повтарях: ‘Не се вземай твърде насериозно и приемай грешките си с чувство за хумор.’ Гледам на трудностите не като на проблеми, а като на част от святата ми служба за Йехова.“

 Линда, спомената по-рано, казва: „Езиците не ми се отдават. Българският не е лесен и много пъти съм мислила да се откажа. Чувстваш се самотен, когато не можеш да говориш с хората и не разбираш какво казват. За да поддържам духовността си, изучавах всичко на шведски. Накрая с помощта на скъпите ми братя и сестри, успях да преодолея езиковата бариера.“

 Носталгията може да е друга трудност. Тези, които се преместват, оставят близките и приятелите си. „В началото се чувствах самотна — споделя Ева, която се преместила в България със съпруга си Янис. — За да се справим, редовно се чуваме с приятелите и семейството си вкъщи и тук си намерихме нови приятели.“

 Има и други трудности. Роберт и Лиана, които се преместили от Швейцария, обясняват: „Езикът заедно с културата бяха огромно предизвикателство за нас и не бяхме подготвени за студените зими тук.“ Но положителното мислене и чувството за хумор помага на тази двойка да служи вярно в България през последните 14 години.

 Лили горещо препоръчва проповядването в район, където нуждата е голяма. „Опознах Йехова по начин, по който може би нямаше да мога в родната си страна — казва тя. — Тук мога да давам повече за другите. Това ми помага да раста духовно и изпитвам радост и удовлетворение.“ Нейният съпруг Равил е напълно съгласен. Той добавя: „Това е най-хубавият живот, уникална възможност да опознаеш пламенни християни от различни страни, които имат богат опит като библейски учители. Научих много от тях.“

С желанието и жертвоготовността на толкова много Свидетели „добрата новина за царството“ се проповядва успешно „по целия свят“. (Матей 24:14) Благодарение на своя щедър дух вестителите, които са се преместили в България, виждат как Йехова им дава онова, което сърцето им желае, и изпълнява всички техни намерения. (Псалм 20:1-4)