ПРИВЪРЖЕНИЦИТЕ на междуверското сътрудничество обаче имат различен възглед по този въпрос. „Посочи ми религия, която не насърчава към състрадание, ... към грижа за околната среда, ... към гостоприемство“, казал Ебу Пател, основател на младежка организация за междуверско сътрудничество.

Будисти, католици, протестанти, индуси, мюсюлмани и членове на други религии понякога обединяват силите си в борбата с бедността, организират кампании за защита на човешките права, насърчават забрана на противопехотните мини и насочват вниманието към екологични проблеми. Представители на различни религии се събират заедно, за да обсъдят как да бъде постигнато взаимно разбирателство и сътрудничество. По този повод организират церемонии, фестивали, концерти, молитви и т.н.

Но дали обединението на религиите ще сложи край на конфликтите между тях? Дали междуверското сътрудничество е средството, чрез което Бог ще осигури по–добър свят?

Една от най–големите организации за междуверско сътрудничество се гордее, че има членове от над 200 религиозни изповедания и че действа в 76 страни. Тя твърди, че целта ѝ е „постигането на дълготрайно, всекидневно междуверско сътрудничество“. Но това е по–лесно да се каже, отколкото да се направи. Например според основателите уставът на организацията е трябвало да бъде внимателно формулиран, така че да не бъде обидено никое вероизповедание, което го е подписало. Защо? Една от причините е несъгласието по въпроса дали Бог да бъде включен в устава. В последствие било решено Бог изобщо да не се споменава.

Ако Бог е премахнат от картината, каква роля играе религията? Нещо повече, по какво се различава такава организация за междуверско сътрудничество от всяка светска благотворителна или социална организация? С основание гореспоменатото сдружение описва себе си не като религиозна, а като „насърчаваща единството организация“.

„Всички големи религии отправят същото послание: за любов, състрадание и прошка“, казва настоящият Далай Лама, виден защитник на междуверското сътрудничество. Той добавя: „Най–важното е тези качества да бъдат част от ежедневния ни живот.“

Разбира се стойността на такива качества като любовта, състраданието и готовността да се  прощава не може да бъде омаловажена. Когато дал т.нар. златно правило, Исус казал: „Както искате хората да постъпват с вас, така трябва и вие да постъпвате с тях.“ (Матей 7:12) Но дали ако една религия единствено поощрява към добри качества, означава, че е истинската?

Павел казал следното относно мнозина по негово време, които твърдели, че служат на Бога: „Свидетелствам за тях, че са пламенни в усилията си да служат на Бога, но не според точното познание за него.“ Какъв бил проблемът? Павел обяснил: „Защото като не познаваха Божията праведност, ... се стремяха да установят своя.“ (Римляни 10:2, 3) Тъй като им липсвало точно познание за онова, което Бог изисква от тях, пламенността им, а следователно и вярата им, били напразни. (Матей 7:21–23)

Исус казал: „Щастливи са миротворците.“ (Матей 5:9) Той постъпвал в съгласие с онова, което проповядвал, като насърчавал последователите си да избягват насилието и известявал послание за мир на хора с различни вярвания. (Матей 26:52) Онези, които откликвали, били обединявани от любовта. (Колосяни 3:14) Но дали целта на Исус била просто да обедини хора с различни вярвания, така че да имат мирни отношения помежду си? Участвал ли с другите в техните религиозни обичаи?

Религиозните водачи на сектите на фарисеите и садукеите яростно се противопоставяли на Исус и дори искали да го убият. Как откликнал той? Исус казал на учениците си: „Оставете ги. Те са слепи водачи.“ (Матей 15:14) Исус отказал да си сътрудничи в религиозно отношение с подобни личности.

След време бил сформиран християнски сбор в гръцкия град Коринт, който бил известен с религиозното си многообразие. Как трябвало да постъпват християните в тази среда? Апостол Павел им дал следния съвет: „Не се впрягайте в един ярем с невярващите.“ Защо това било важно? Той обяснил: „Нима има съгласие между Христос и Велиал [или Сатана]? И какво общо има между вярващия и невярващия?“ След това добавил: „Затова излезте измежду тях и се отделете.“ (2 Коринтяни 6:14, 15, 17)

Ясно е, че Библията говори с неодобрение за междуверското сътрудничество. Но може би се питаш: „Как тогава ще бъде постигнато истинско единство?“

Международната космическа станция — техническо съоръжение, движещо се в орбитата на земята — е резултат от обединените усилия на 15 държави. Едва ли този проект щеше да се осъществи, ако участващите държави не бяха постигнали съгласие относно плана по изграждането.

Точно такава е ситуацията с междуверското сътрудничество. Въпреки че сътрудничеството и уважението заслужават похвала, липсва съгласие и единство по отношение на „основния план“, или религиозните вярвания. В резултат на това морални и доктринални въпроси продължават да причиняват голямо разделение.

Божиите стандарти, разкрити в Библията, могат да бъдат сравнени с такъв план. Онези, които ги прилагат в живота си, са преодолели расовите и религиозни предразсъдъци и са се научили да си сътрудничат в мир и единство. Във връзка с това Бог предсказал: „Ще дам на народите чист език, за да призовават името на Йехова и да му служат в единство.“ Истинското единство се постига в резултат на „чистия език“, или Божиите стандарти за поклонение. (Софония 3:9; Исаия 2:2–4)

Свидетелите на Йехова сърдечно те канят да посетиш Залата на Царството в района, в който живееш, за да се убедиш лично в мира и единството сред тях. (Псалм 133:1)