Прескочи към материала

Прескочи към съдържанието

Какво можем да научим от примера на Мария

Какво можем да научим от примера на Мария

Какво можем да научим от примера на Мария

Дали някога си се чувствал притеснен поради неочаквано възникнала трудност или поради някаква тежка отговорност, която ти е била възложена? Чувстваш ли се изтощен от ежедневната борба да свържеш двата края? Може би си сред милионите объркани и уплашени хора, които е трябвало да напуснат страната си като бежанци. И кой от нас не е изпитвал силната болка и празнотата от загубата на близък човек в смъртта?

ЗНАЕШ ли, че Мария, майката на Исус, се сблъскала с всяка една от тези трудности? И което е по–важно — тя успяла да преодолее подобни проблеми! Какво можем да научим от нейния пример?

Несъмнено Мария е добре позната по целия свят. И това никак не е изненадващо, тъй като тя изиграла уникална роля в изпълнението на целите на Бога. Освен това милиони хора почитат Мария. Католическата църква я почита и приема като образец на вяра, надежда и милосърдие. Мнозина биват учени, че Мария е посредник между Бога и хората.

Как гледаш ти на майката на Исус? И още по–важно — как гледа Бог на нея?

Уникална задача

Мария, дъщеря на Илий, произхождала от израилското племе на Юда. Първият път, когато Мария се споменава в Библията, е във връзка с едно необикновено събитие. Един ангел се появил пред нея и ѝ казал: „Здравей, благословена жено! Йехова е с тебе!“ Първоначално Мария била силно обезпокоена и започнала „да мисли какво може да означава този поздрав“. Затова ангелът ѝ обяснил, че тя е избрана за удивителната, но същевременно изключително отговорна задача да зачене, да роди и да отгледа Сина на Бога. (Лука 1:26–33)

Само каква сериозна отговорност получила тази млада неомъжена жена! Как реагирала тя? Мария може да се е питала дали някой щял да повярва на думите ѝ. Дали поради тази бременност щяла да загуби любовта на Йосиф, мъжът, за когото била сгодена, или щяла да бъде опозорена публично? (Второзаконие 22:20–24) Мария обаче не се поколебала да приеме тази нелека задача.

Онова, което помогнало на Мария да се подчини на волята на своя Бог, Йехова, била силната ѝ вяра. Тя била убедена, че той ще се грижи за нея. И затова възкликнала: „Ето, аз съм робиня на Йехова! Нека стане с мене така, както ти каза.“ Мария била готова да посрещне трудностите, които ѝ предстоели, тъй като тя ценяла духовната привилегия, която получила. (Лука 1:38)

Когато Мария казала на Йосиф, че е бременна, той взел решение тайно да развали годежа им. Това трябва да е било много тежко време и за двамата. Библията не разкрива колко дълго продължил този труден период. Но и Мария, и Йосиф трябва да са почувствали голямо облекчение, когато ангелът на Йехова се появил пред Йосиф. Небесният пратеник обяснил причината за необикновената бременност на Мария и казал на Йосиф да я вземе в дома си като своя съпруга. (Матей 1:19–24)

Трудни времена

Много бъдещи майки днес прекарват месеци в подготовка за раждането на бебето си и Мария вероятно правела същото. Това щяло да бъде първото ѝ дете. Но неочакван обрат на събитията объркал плановете ѝ. Император Август издал указ, според който всички трябвало да отидат до родните си градове, за да бъдат записани в регистрите. Затова Йосиф заедно с Мария, която вече била в деветия месец от бременността си, предприели едно пътуване от около 150 километра, вероятно придвижвайки се на магаре. Витлеем бил пълен с хора, а Мария имала нужда от уединено място, където да роди, но единственото свободно място било един обор. За Мария трябва да е било много трудно да роди в обор. Тя вероятно се чувствала притеснена и уплашена.

В тези трудни моменти от живота си Мария навярно изливала сърцето си пред Йехова в молитва, разчитайки, че той ще се погрижи за нея и за бебето. По–късно дошли няколко пастири, които много искали да видят новороденото. Те казали, че ангели били нарекли това дете „спасител, който е Христос, Господарят“. После в повествованието четем: „Мария запомняше всички тези думи и обмисляше значението им в сърцето си.“ Тя размишлявала върху тези неща и черпела сили от тях. (Лука 2:11, 16–19)

А ние? Възможно е да изпитаме болка в живота си. Освен това Библията показва, че „времето и случаят“ могат да сполетят всекиго от нас и да ни донесат всевъзможни трудности и предизвикателства. (Еклисиаст 9:11) Ако това стане, дали се огорчаваме и обвиняваме Бога? Не би ли било по–добре да подражаваме на нагласата на Мария и да се приближаваме до Йехова Бог, като се учим от неговото Слово, Библията, и след това размишляваме върху наученото? Това несъмнено ще ни помогне да издържаме изпитанията.

Бедна и бежанка

Мария се сблъсквала и с други трудности — тя трябвало да понася бедност и била принудена бързо да напусне страната си. Дали и ти си в подобна ситуация? Според едно сведение „половината от световното население, тоест почти три милиарда души, живее с по–малко от два долара на ден“, а милиони други се борят да свържат двата края, макар че живеят в някои от т.нар. развити страни. А ти? Дали ежедневната борба да осигуряваш на семейството си храна, облекло и подслон те изтощава и понякога дори се чувстваш смазан?

Библията показва, че Йосиф и Мария били сравнително бедни. Откъде разбираме това? Един от малкото факти за тях, които ни разкриват Евангелията според Матей, Марко, Лука и Йоан, е, че 40 дни след раждането на Исус Йосиф и Мария отишли в храма, за да принесат изискваната от Закона жертва — „две гургулици или два млади гълъба“. * (Лука 2:22–24) Тази жертва можело да бъде принасяна само от онези, които били твърде бедни, за да принесат агне. Следователно за Йосиф и Мария вероятно не било никак лесно да си изкарват прехраната. Въпреки това те успели да създадат една любеща семейна атмосфера. Несъмнено духовните неща били най–важни за тях. (Второзаконие 6:6, 7)

Скоро след раждането на Исус животът на Мария отново коренно се променил. Един ангел казал на Йосиф да вземе семейството си и да бяга в Египет. (Матей 2:13–15) За втори път Мария трябвало да напусне дома си, но сега трябвало да отиде в друга страна. В Египет имало голяма юдейска общност и вероятно Мария и Йосиф живели сред хора от своя народ. И все пак животът в чужда страна може да бъде труден и объркващ. Дали ти и твоето семейство сте сред милионите, които са напуснали родината си, вероятно заради децата си, или за да избегнат грозяща ги опасност? Ако е така, тогава можеш да разбереш някои от трудностите, с които Мария вероятно се сблъскала в Египет.

Предана съпруга и майка

Освен във връзка с раждането и ранното детство на Исус в евангелията не се говори много за Мария. Все пак от Библията научаваме, че Мария и Йосиф имали поне още шест деца. Това може да звучи изненадващо за тебе. Но нека разгледаме какво се казва в евангелията по въпроса.

Йосиф проявявал голямо уважение към специалната привилегия, която имала Мария, да носи в утробата си Сина на Бога. Затова той се въздържал от сексуални отношения със съпругата си до раждането на Исус. В Матей 1:25 се казва, че Йосиф нямал ‘сексуални отношения с нея, докато тя не родила син’. Думата „докато“ в този стих показва, че след раждането на Исус Йосиф и Мария имали нормални сексуални отношения като съпруг и съпруга. Евангелията разкриват, че в резултат на това Мария имала синове и дъщери от Йосиф. Яков, Йосиф, Симон и Юда били природени братя на Исус. Мария имала също поне две дъщери. (Матей 13:55, 56) Тези деца обаче не били заченати по чудодеен начин. *

Мария била човек с духовна нагласа. Макар че според Закона не се изисквало жените да присъстват на честването на Пасхата, Мария винаги придружавала Йосиф по време на ежегодното пътуване до Йерусалим за празника. (Лука 2:41) Това означавало за тях всяка година да изминават почти 300 километра при това пътуване и то заедно със своето увеличаващо се семейство! Тези пътувания обаче несъмнено им предоставяли много радостни моменти заедно.

Много жени днес подражават на добрия пример на Мария. Те неегоистично полагат сериозни усилия, за да изпълняват своите библейски задължения. Колко често тези предани съпруги проявяват огромно търпение, издръжливост и смирение! Размисълът върху примера на Мария им помага да поставят духовните неща пред собственото си желание за удобство и удоволствия. Несъмнено, подобно на Мария, те знаят, че това да се покланят на Бога заедно със своя съпруг и децата си укрепва и обединява семейството.

Веднъж Мария и Йосиф се връщали от празника в Йерусалим вероятно заедно с другите си деца, когато осъзнали, че дванайсетгодишният Исус не е с тях. Можеш ли да си представиш тревогата, която изпитала Мария през трите дни, докато трескаво търсела сина си? Когато двамата с Йосиф накрая го намерили в храма, Исус казал: „Не знаехте ли, че ще съм в дома на Баща си?“ И отново в Писанието се казва, че Мария ‘грижливо пазела всички тези думи в сърцето си’. Това е още едно доказателство за дълбочината на духовността на Мария. Тя внимателно размишлявала върху всичко, което се случвало с Исус. Години по–късно тя вероятно разказвала с ярки подробности на писателите на евангелията за тези и други събития от ранния живот на Исус. (Лука 2:41–52)

Тя издържала въпреки страданията и загубата

Какво станало с Йосиф, приемният баща на Исус? След като бива споменат за кратко във връзка с посочения по–горе случай от детството на Исус, в евангелията не се казва нищо повече за Йосиф. Според някои това означава, че той е умрял известно време, преди Исус да започне службата си. * Независимо кога точно станало това изглежда, че в края на земната служба на Исус Мария вече била вдовица. Когато умирал, Исус поверил грижите за майка си на апостол Йоан. (Йоан 19:26, 27) Най–вероятно Исус не би направил това, ако Йосиф беше още жив.

Мария и Йосиф наистина преживели много неща заедно! Те били посетени от ангели, избягали от тираничен владетел, премествали се няколко пъти и създали голямо семейство. Можем да си представим колко вечери двамата са сядали заедно и са говорели за Исус, питайки се какво го очаква в бъдеще и дали успяват да го възпитават и подготвят по правилен начин. Но неочаквано Мария останала сама.

Дали и ти си изгубил партньора си в смъртта? Изпитваш ли още болката и празнотата от тази загуба, макар че са изминали много години? Несъмнено Мария намирала утеха във вярата си и в познанието за това, че ще има възкресение. * (Йоан 5:28, 29) Но тези утешителни мисли не премахвали проблемите на Мария. Подобно на много самотни майки днес, тя трябвало да се справя с трудната задача да се грижи за децата си без помощта на своя съпруг.

Логично е да предположим, че след смъртта на Йосиф Исус поел отговорността да се грижи за прехраната на семейството. Докато братята на Исус растели, те постепенно започнали да поемат своя дял от отговорностите в семейството. Когато бил „на около трийсет години“, Исус напуснал дома си и започнал своята служба. (Лука 3:23) Повечето родители изпитват смесени чувства, когато техният син или дъщеря порасне и трябва да напусне дома. В отглеждането на децата се влагат толкова много време, усилия и емоции, че когато те напуснат дома, след тях сякаш остава една огромна празнина. Дали твоят син или дъщеря вече е напуснал дома в стремежа си да постигне своите цели? Дали се гордееш с децата си, но все пак ти се иска да не бяха толкова далече? Тогава можеш да си представиш как се е чувствала Мария, когато Исус напуснал дома.

Неочаквани изпитания

Мария вероятно въобще не предполагала, че ще се сблъска и с едно друго изпитание. Когато Исус проповядвал, мнозина го следвали, но не и собствените му братя. В Писанието се казва: „Всъщност братята му не вярваха в него.“ (Йоан 7:5) Мария навярно им била казвала, че ангелът казал за Исус, че е „Божи син“. (Лука 1:35) Въпреки това за Яков, Йосиф, Симон и Юда Исус бил просто по–големият им брат. Така Мария се оказала в семейство с различни религиозни възгледи.

Дали тя се обезсърчила от това и се отказала от усилията си да промени нагласата на останалите си деца? В никакъв случай! Веднъж, когато проповядвал в Галилея, Исус влязъл в една къща и около него се събрали множество хора, за да го слушат. Кои били отвън и го търсели? Това били Мария и братята на Исус. Следователно, когато Исус бил близо до дома, Мария го следвала и очевидно вземала със себе си и другите си деца вероятно с надеждата те да променят нагласата си спрямо него. (Матей 12:46, 47)

Може би и ти се намираш в подобно трудно положение, като се стремиш да следваш Исус, а останалите членове на семейството ти не желаят да правят това. Не се обезсърчавай и не се отказвай! Много християни, подобно на Мария, в продължение на години търпеливо канят членовете на семейството си да станат последователи на Исус, без да забелязват някаква промяна в нагласата им. Подобна издръжливост е много ценна за Йехова, независимо дали има положителен отклик, или не. (1 Петър 3:1, 2)

Най–голямото изпитание

Последното изпитание, с което се сблъскала Мария, както е записано в Писанието, несъмнено било и най–болезненото за нея. Тя гледала как синът ѝ, когото обичала, умира мъчително, след като бил отхвърлен от собствения си народ. Смъртта на дете бива описвана като „най–голямата загуба“ и „най–съкрушителната смърт“, независимо дали детето е малко, или вече е пораснало. Точно както било предсказано десетилетия по–рано, Мария се почувствала така, сякаш била пронизана с меч! (Лука 2:34, 35)

Дали Мария позволила това последно изпитание да я съкруши, или да отслаби вярата ѝ в Йехова? Не. Следващият път, когато Мария се споменава в Библията, тя е заедно с учениците на Исус, ‘постоянствайки в молитва’ с тях. И тя не била сама — с нея били останалите ѝ синове, които вече проявявали вяра в по–големия си брат. Само каква утеха трябва да е било това за Мария! * (Деяния 1:14)

Мария се радвала на пълноценен и удовлетворяващ живот като вярна на Бога жена, съпруга и майка. Тя имала много духовно укрепващи преживявания в службата си за Бога и преодоляла множество трудности и изпитания. Когато неочаквано се сблъскаме с трудности или се безпокоим поради проблеми в семейството си, несъмнено можем да извлечем ценни поуки от нейния пример на лоялна издръжливост. (Евреи 10:36)

Какво да кажем обаче за Мария като обект на поклонение? Дали записаното в Библията за уникалната роля на Мария показва, че трябва да ѝ се покланяме?

[Бележки под линия]

^ абз. 17 Едната от птиците била давана като принос за грях. (Левит 12:6, 8) С принасянето на жертвата Мария признавала, че подобно на всички останали несъвършени хора и тя била наследила последствията от греха на първия човек, Адам. (Римляни 5:12)

^ абз. 26 Фактът, че за Йосиф не се казва нищо по време на службата на Исус, е показателен, тъй като останалите членове на семейството на Исус — майка му, братята и сестрите му — биват споменавани. Например виждаме, че Мария участва активно на сватбеното угощение в Кана и дори поема инициативата във връзка с виното, но за Йосиф не се казва абсолютно нищо. (Йоан 2:1–11) При един друг случай хората от родния град на Исус говорели за него не като за сина на Йосиф, а като за „сина на Мария“. (Марко 6:3)

^ абз. 28 За повече информация относно библейското обещание за възкресението виж седма глава от книгата „Какво в действителност учи Библията?“, издадена от Свидетелите на Йехова.

^ абз. 36 Виж блока  „Тя имала смелостта да се промени“ на седма страница.

[Блок/Снимка на страница 6]

 Дали Исус имал братя и сестри?

Да, Исус имал братя и сестри. Някои теолози се опитват да оспорят това, макар че в евангелията на няколко места ясно се потвърждава истинността на този факт. (Матей 12:46, 47; 13:54–56; Марко 6:3) Много библейски изследователи обаче посочват две неща във връзка с теориите, че Мария не е имала други деца. Първо, има конкретна причина тези теории да бъдат прокарвани. Причината е, че те подкрепят една църковна доктрина, възникнала много време след смъртта на Мария, според която тя останала девица до края на живота си. И второ, тези теории не са подкрепени от убедителни доказателства.

Например според едно такова твърдение „братята“ на Исус всъщност били негови доведени братя, синове на Йосиф от предишен брак. Но това не би могло да бъде вярно, тъй като всъщност би отменило законното право на Исус като първороден да наследи царството на Давид. (2 Царе 7:12, 13)

Според друга теория тези братя всъщност били братовчеди на Исус, макар че в Гръцките писания се използват различни думи за „брат“, „братовчед“ и „роднина“. Затова ученият Франк Гейбилайн описва подобни теологични предположения като крайно невероятни. Той прави следното заключение: „Най–естественият начин, по който може да се разбере думата ‘братя’ ... е, че тя се отнася за синовете на Мария и Йосиф, което съответно означава, че те са братя на Исус по майчина линия.“

[Блок на страница 7]

 Тя имала смелостта да се промени

Мария била родена в юдейско семейство и живеела според юдейската религия. Тя посещавала местната синагога, както биват наричани местата за поклонение на юдеите, и ходела до храма в Йерусалим. Но с увеличаването на познанието си за целите на Бога, Мария разбрала, че традициите на нейните предци вече нямали Божието одобрение. Юдейските религиозни водачи направили така, че нейният син, Месията, да бъде убит. Преди това да се случи, Исус им бил казал: „Ето, този дом бива изоставен, предаден на вас.“ (Матей 23:38) Бог оттеглил благословията си от религиозната система, в която Мария била възпитана. (Галатяни 2:15, 16)

Когато бил образуван християнският сбор, Мария може да е била на около 50 години. Как щяла да постъпи тя? Дали Мария разсъждавала, че след като е била възпитана според юдейската религия, трябвало да остане вярна на традициите на предците си? Или си казвала, че е прекалено възрастна, за да се промени? Разбира се, че не! Мария разбирала, че сега християнският сбор се радва на благословията на Бога, и затова имала вярата и смелостта да се промени.

[Снимка на страница 5]

Бягство в Египет като бежанци

[Снимка на страница 8]

Най–тежкото изпитание за една майка