БЕДНА вдовица прегръща сина си, единственото си дете. Тя не може да повярва на очите си. Само допреди малко е държала безжизненото му тяло в прегръдките си. А сега гледа възкресения си син и неговата усмивка стопля сърцето ѝ. „Виж — казва нейният гост, — синът ти е жив!“

Това трогателно възкресение станало преди почти 3000 години. Можеш да прочетеш за него в 3 Царе, 17 глава. Гостът е Божият пророк Илия. А майката? Тя е вдовица, която живее в град Сарепта, и името ѝ не е споменато. Възкресението на сина ѝ било едно от най–укрепващите вярата събития в нейния живот. От разказа за нея можем да извлечем ценни поуки.

Йехова бил решил да нанесе продължителна суша във владенията на Ахав, злия цар на Израил. След като Илия предсказал сушата, Бог го скрил от Ахав и по чудодеен начин хранел пророка, като гарвани му донасяли хляб и месо. Тогава Йехова казал на Илия: „Стани, отиди в Сарепта, която принадлежи на Сидон, и остани там. Ето, заповядал съм на една вдовица там да те храни.“ (3 Царе 17:1–9)

Когато стигнал в Сарепта, Илия видял една бедна вдовица, която събирала дърва. Това ли била жената, която щяла да осигурява храна на пророка? Как щяло да бъде възможно това, след като самата тя била много бедна? Въпреки опасенията, които може да е имал, Илия заговорил жената. Той казал: „Моля те, донеси ми малко вода в съд, за да пия.“ Когато тя тръгнала да донесе вода, Илия извикал след нея: „Моля те, донеси ми и малко хляб.“ (3 Царе 17:10, 11) За вдовицата не било толкова трудно да даде вода на непознатия, колкото да му даде хляб.

 Жената отговорила: „Както е сигурно, че е жив Йехова, твоят Бог, така е сигурно, че нямам хляб, а само шепа брашно в делвата и малко маслиново масло в гърнето. И ето, сега ще събера малко дърва и ще отида да приготвя нещо за себе си и за сина си. И ще изядем това и ще умрем.“ (3 Царе 17:12) Нека разгледаме какво научаваме от този разговор.

Вдовицата разбрала, че Илия е боящ се от Бога израилтянин. Това личи от думите ѝ „както е сигурно, че е жив Йехова, твоят Бог“. Изглежда тя имала известно познание за Бога на Израил, но не достатъчно, че да нарече Йехова свой Бог. Тя живеела в Сарепта, която ‘принадлежала’, или била зависима от финикийския град Сидон. Най–вероятно жителите на Сарепта били поклонници на Ваал. Въпреки това Йехова бил забелязал нещо изключително в тази вдовица.

Макар че живяла сред идолопоклонници, бедната вдовица от Сарепта проявила вяра. Йехова изпратил при нея Илия, което донесло полза и на нея, и на пророка. От това можем да извлечем важна поука.

Не всички хора от Сарепта, които се покланяли на Ваал, били затънали в поквара. Като изпратил Илия при вдовицата, Йехова показал, че обръща внимание на всеки искрен човек, който все още не му служи. Наистина „във всеки народ [Бог] приема този, който се бои от него и върши каквото е праведно“. (Деян. 10:35)

Има ли в твоя район хора, които са като вдовицата от Сарепта? Въпреки че са заобиколени от привърженици на фалшивата религия, може би копнеят за нещо по–добро. Възможно е да притежават съвсем малко познание за Йехова или дори изобщо да не го познават и затова да се нуждаят от помощ да приемат чистото поклонение. Търсиш ли тези хора, за да им помогнеш?

Виж какво Илия помолил вдовицата да направи. Тя му казала, че след като приготви нещо за себе си и за сина си, ще ядат и ще умрат. А какво отговорил Илия? „Не се бой! Отиди и направи каквото каза. Но първо от това, което имаш, направи една малка питка за мене и ми я донеси, а после приготви нещо за себе си и за сина си. Защото това казва Йехова, Богът на Израил: ‘Брашното в делвата няма да свърши и маслиновото масло в гърнето няма да се изчерпи до деня, в който Йехова изпрати дъжд върху лицето на земята.’“ (3 Царе 17:11–14)

Някой може да каже: „Искаш да ти дам последната си храна? Сигурно се шегуваш.“ Но вдовицата не реагирала така. Въпреки малкото си познание за Йехова, тя повярвала на Илия и направила онова, което я помолил. Само какво изпитание на вярата било това и какво мъдро решение взела тя!

Бог не изоставил бедната вдовица. Точно както обещал Илия, Йехова умножил оскъдните ѝ запаси, така че да има достатъчно храна за пророка, за нея и за сина ѝ до края на сушата. Наистина ‘брашното в делвата не свършило и маслиновото масло в гърнето не се изчерпало, според словото, което Йехова изрекъл чрез Илия’. (3 Царе 17:16; 18:1) Ако тази жена беше постъпила по друг начин, най–вероятно хлябът, който направила от малкото ѝ останали  брашно и маслиново масло, щял да е последното ѝ ядене. Но тя действала с вяра, доверила се на Йехова и дала храна първо на Илия.

Един урок, който научаваме от това, е, че Йехова благославя онези, които проявяват вяра. Когато неопетнеността ти е подложена на изпитание и постъпиш вярно, Йехова няма да те изостави. Той ще ти осигури необходимото, ще бъде твой Защитник и Приятел, за да ти помогне да се справиш с изпитанието. (Из. 3:13–15)

През 1898 г. в „Сионска стражева кула“ относно разказа за вдовицата се казваше следното: „Ако жената имала нужната вяра да се подчини, щяла да бъде сметната за достойна Господарят да ѝ помогне чрез пророка. Но ако тя не била проявила вяра, можело да се намери друга вдовица. Същото се отнася и за нас — в различни моменти по пътя на живота Господарят ни довежда до места, където вярата ни е подложена на изпитание. Ако проявим вяра, ще получим благословии. Ако не го направим, ще ги изгубим.“

Когато се сблъскваме с изпитания, трябва да търсим ръководство от Библията и основаните на нея издания. После трябва да действаме в съгласие с напътствията на Йехова независимо колко трудно може да ни е това. Ще бъдем благословени само ако постъпваме според следния мъдър съвет: „Уповавай се на Йехова с цялото си сърце и не се осланяй на своя разум. Помни го във всичките си пътища и той ще изправя пътеките ти.“ (Пр. 3:5, 6)

Вярата на вдовицата щяла отново да бъде подложена на изпитание. В Библията се казва, че след време ‘синът на жената, при която Илия живеел, се разболял и болестта му станала толкова тежка, че накрая в него не останало дихание’. Търсейки причина за трагедията, опечалената майка казала на Илия: „Защо ми причини това, о, Божи човече? Дошъл си при мене, за да ми напомниш за моята вина и да убиеш сина ми.“ (3 Царе 17:17, 18) Какво означават тези изпълнени с горчивина думи?

Дали жената си спомнила свой грях, което обезпокоило съвестта ѝ? Дали си мислела, че смъртта на сина ѝ е наказание от Бога и че Илия е Божи пратеник на смъртта? Библията не ни казва, но едно нещо е ясно — вдовицата не обвинила Бога в несправедливост.

Илия трябва да е бил потресен от смъртта на сина на вдовицата и от това, че според нея пророкът бил причината за тежката ѝ загуба. След като занесъл безжизненото тяло на момчето в стаята на покрива, Илия извикал към Бога: „Йехова, Боже мой, нима и на вдовицата, при която живея като пришелец, ще причиниш зло чрез смъртта на сина ѝ?“ Пророкът не можел да понесе мисълта да бъде хвърлен укор върху името на Бога, ако Йехова позволи тази мила и гостоприемна жена да страда допълнително. Затова Илия го умолявал с думите: „Йехова, Боже мой, моля те, нека се върне животът в това дете!“ (3 Царе 17:20, 21)

Йехова чул тази молба. Вдовицата се била погрижила за неговия пророк и проявила вяра. Очевидно Бог позволил момчето да се разболее тежко, тъй като знаел, че това възкресение — първото, споменато в Библията — щяло да даде надежда на бъдещите поколения. След настоятелната молба на Илия Йехова върнал живота в детето. Само си представи каква неимоверна радост изпитала вдовицата, когато Илия ѝ казал: „Виж, синът ти е жив!“ Тогава тя се обърнала към пророка с думите: „Сега знам, че наистина си Божи човек и че словото на Йехова в твоята уста е вярно.“ (3 Царе 17:22–24)

В разказа в 3 Царе, 17 глава, не се споменава нищо друго за тази жена. Но от положителния начин, по който Исус говорил за нея, разбираме, че най–вероятно през остатъка от живота си тя служела вярно на Йехова. (Лука 4:25, 26) От записаното за нея научаваме, че Бог благославя онези, които правят добро на неговите служители. (Мат. 25:34–40) Този разказ доказва, че Бог се грижи за верните си служители, дори в много трудни обстоятелства. (Мат. 6:25–34) Освен това ни уверява в желанието и способността на Йехова да възкреси мъртвите. (Деян. 24:15) Несъмнено това са чудесни причини да помним вдовицата от Сарепта.