Прескочи към материала

Прескочи към съдържанието

Черупката на океанския охлюв

Черупката на океанския охлюв

Дали това е било замислено?

Черупката на океанския охлюв

● Океанският охлюв притежава една от най–здравите черупки, откривани някога в природата. Този охлюв, обитаващ дъното на Индийския океан, може да издържи на водното налягане на дълбочина от около 2400 метра. Също така това малко мекотело не се влияе от високата киселинност на водата, нито от нейната променяща се температура, включително от горещата вода, извираща от хидротермални пукнатини. Черупката му го предпазва и от хищници.

Помисли върху следното: Черупката на океанския охлюв се състои от три слоя. Първият е съставен от частици железен сулфид, вторият наподобява белтъчната обвивка при други видове охлюви, а третият е изграден от калциевия минерал арагонит. Благодарение на трипластовата си броня океанският охлюв е защитен от раците, които се опитват да строшат черупката му с мощните си щипки. Ракът може да стиска охлюва дни наред, но черупката му няма да се счупи.

Използвайки диамантена игла, изследователите са открили, че „външният слой на черупката е направен така, че когато се пропуква, да поглъща енергия“, съобщава списание „Дискавър“. В списанието се казва още: „Пукнатини се образуват единствено в слоя, съдържащ частици железен сулфид. Това ‘микропропукване’ не само поглъща енергия, но и не позволява да се образуват по–големи пукнатини.“ Същевременно средният слой поглъща механичната енергия, приложена върху него по време на нападение.

Изследователите се надяват да копират структурата на черупката на океанския охлюв, с цел да изработват по–здрави каски и бронежилетки, както и корпуси на кораби и самолети. В списание „Дискавър“ се казва, че „полза има дори за арктическите нефтопроводи, които постоянно биват удряни от айсберги“.

Какво мислиш? Дали черупката на океанския охлюв се е появила случайно, или е била замислена?

[Диаграма на страница 23]

(Цялостното оформление на текста виж в печатното издание)

Диамантена игла

Външен слой

Среден слой

Вътрешен слой

[Информация за източника на снимката на страница 23]

Courtesy Anders Warén