Прескочи към материала

Прескочи към съдържанието

Трябва ли вярващите да се разделят на духовенство и миряни?

Трябва ли вярващите да се разделят на духовенство и миряни?

Гледната точка на Библията

Трябва ли вярващите да се разделят на духовенство и миряни?

Негово Високопреосвещенство, Негово Преосвещенство, Отец, Свети Отец, Равин, Негово Превъзходителство, Негово Светейшество, Негово Всесветейшество. Това са някои от титлите, които отделят духовенството от миряните в различни религии. Подобно разделение е характерно за много вероизповедания, но дали това е уредба, установена от Бога, или се основава на човешки традиции? И което е още по–важно, дали тя има Божието одобрение?

ПРОФЕСОРЪТ по богословие Клитъс Уесъл пише: „Нито в Новия Завет, нито по времето на апостолите има сведения за съществуването на духовенство и миряни.“ В „Енциклопедия на Християнството“ се казва: „[Християните] постепенно се разделили на духовенство, чиито членове заемали отговорни постове, и миряни ... На ‘обикновените’ вярващи вече се гледало като на неграмотно мнозинство.“ Това разделение започнало да се вижда особено ясно през трети век — повече от двеста години след смъртта на Исус Христос!

Дали фактът, че съществуването на духовенство и миряни не се основава на образеца, оставен от апостолите на Исус и другите ранни християни, означава, че то е погрешно? Според Библията е така. Нека да разберем защо.

„Всички вие сте братя“

От Божието Слово разбираме, че всички християни са служители на Бога и никой не е по–висш или по–нисш от останалите. (2 Коринтяни 3:5, 6) Писателят по религиозни въпроси Александр Февр пише, че първите християни „твърдо държали сред тях да няма класово разделение“. Това е в съответствие с думите на Исус към неговите последователи: „Всички вие сте братя.“ (Матей 23:8)

Сред първите християни имало зрели мъже, които притежавали задълбочено познание върху Библията и служели като надзорници. Отговорността им включвала да бъдат пастири и учители. (Деяния 20:28) Тези мъже обаче не били платени служители. Повечето от тях били обикновени работници, които имали свое семейство. Това че били способни да служат като надзорници не се дължало на факта, че били завършили някакви специални религиозни училища. Важно било те да бъдат усърдни изследователи на Божието Слово и да са развили качествата, които Бог изисквал надзорниците да проявяват. Например един такъв надзорник трябвало да бъде „умерен в навиците си, здравомислещ, подреден, гостоприемен, способен да поучава, ... разумен, да не е свадлив, да не обича парите, да ръководи добре своя дом“. (1 Тимотей 3:1–7)

Защо е разумно да се придържаме към Библията

В Библията се казва: „Не излизай извън границите на написаното.“ (1 Коринтяни 4:6) За съжаление, когато хората престъпват това боговдъхновено напътствие, вярващите страдат в духовно отношение. За да разберем защо, нека да разгледаме следните шест причини.

1. Ако съществува отделно духовенство, би следвало, че за да бъде някой Божи служител, той трябва да има специално призвание. В Библията обаче се казва, че всички християни трябва да служат на Бога и да възхваляват името му. (Римляни 10:9, 10) А как стои въпросът с онези, които служат на своите събратя в сбора? В Божието Слово всички мъже християни са насърчени да се стремят към тази задача. Именно това е прието сред Свидетелите на Йехова. (1 Тимотей 3:1)

2. Когато вярващите са разделени на духовенство и миряни, се получава така, че членовете на духовенството се издигат над „обикновените“ вярващи. Доказателство за това са религиозните титли, с които хората възхваляват духовниците и им се възхищават. Исус обаче казал: „Който измежду вас се държи като по–маловажен, именно той е велик.“ (Лука 9:48) Исус подчертал колко е важна подобна смирена нагласа, като казал на последователите си да не приемат религиозни титли. (Матей 23:8–12)

3. Ако съществува духовенство, на чиито членове се плаща, това може да обремени финансово миряните, особено ако духовниците живеят в разточителство. От друга страна, от надзорниците християни се очаква да се грижат за материалните си нужди, като работят светска работа и по този начин дават добър пример на останалите. a (Деяния 18:1–3; 20:33, 34; 2 Солунци 3:7–10)

4. Ако разчита на финансовата подкрепа на вярващите, един духовник може да се изкуши да разводни библейското послание, за да им угоди. Точно това е предсказано в Библията. В нея четем: „Ще настъпи време, когато те няма да търпят здравото учение, но ще си насъберат учители според своите собствени желания, за да им гъделичкат слуха.“ (2 Тимотей 4:3)

5. При разделението на духовенство и миряни обикновено миряните оставят религиозните дела на духовниците, докато самите те само присъстват на седмичните служби. Но всички християни трябва да са загрижени за духовните си потребности и да бъдат старателни изследователи на Библията. (Матей 4:4; 5:3)

6. Ако нямат познание върху Библията, миряните лесно може да бъдат подведени от духовниците и дори да бъдат използвани от тях. В историята намираме много такива случаи. b (Деяния 20:29, 30)

Свидетелите на Йехова следват отблизо образеца, посочен в Библията, поради което при тях няма обособено духовенство. Духовни пастири и учители служат доброволно на Божието стадо, без да получават заплащане за това. Защо не посетиш Залата на Царството в района, където живееш, за да се убедиш в това?

[Бележки под линия]

a През първи век някои пътуващи надзорници понякога ‘живеели от добрата новина’, като били благодарни за гостоприемството на събратята си по вяра, а също и за даренията, които те доброволно давали. (1 Коринтяни 9:14)

b Сред тях са продажбите на индулгенции, католическата Инквизиция и дори изгарянето на Библии от духовници, които били решени членовете на паството им да нямат достъп до Божието Слово. (Виж броя на списание „Стражева кула“ от 15 ноември 2002 г., 27 страница.)

ДАЛИ НЯКОГА СИ СЕ ПИТАЛ...

◼ Как Божиите служители трябва да гледат един на друг? (Матей 23:8)

◼ На какви изисквания трябва да отговарят християнските мъже, които служат като надзорници в сбора? (1 Тимотей 3:1–7)

◼ Защо Бог не одобрява това вярващите да се разделят на духовенство и миряни? (1 Коринтяни 4:6)

[Текст в блока на страница 23]

За разлика от членовете на духовенството, Исус се държал като „по–маловажен“ от останалите