Като потомци на първия човек Адам, всички ние сме едно семейство. Макар че се очаква членовете на семейството да се обичат, в днешно време такава любов се среща все по-рядко. Но не това иска любещият ни Бог.

„Обичай ближния си както себе си.“ (ЛЕВИТ 19:18)

„Обичайте враговете си.“ (МАТЕЙ 5:44)

Обърни внимание как Бог описва любовта в своето Слово в 1 Коринтяни 13:4-7:

„Любовта е дълготърпелива и милостива.“

Помисли: Как се чувстваш, когато другите са търпеливи и мили с тебе и не се ядосват на грешките ти?

„Любовта не завижда.“

Помисли: Как се чувстваш, когато другите те гледат със завистливо око?

Любовта „не търси изгода за себе си“.

Помисли: Как се чувстваш, когато другите уважават възгледите ти и не налагат своето мнение?

Любовта „не е злопаметна“.

Помисли: Бог е готов да прости на онези, които са съгрешили, но се разкайват. „Той няма вечно да търси грешки, нито да изпитва негодувание.“ (Псалм 103:9) Признателни сме, когато някой, когото сме обидили, ни прости. Затова и ние трябва да прощаваме на другите, когато ни засегнат. (Псалм 86:5)

Любовта „не се радва на неправедността“.

Помисли: Когато ни се случи нещо лошо, не ни е приятно, ако другите се радват на нещастието ни. Затова и ние не злорадстваме над страданията на хората, дори да са се отнесли зле към нас.

За да получим Божията благословия, трябва да обичаме другите независимо от възрастта, произхода или религията им. Един начин да правим това, е, като помагаме на хората в нужда.