Прескочи към материала

Прескочи към съдържанието

18 ГЛАВА

„Да търсят Бога ... и наистина да го намерят“

„Да търсят Бога ... и наистина да го намерят“

Павел намира допирни точки със слушателите си и приспособява подхода си

Въз основа на Деяния 17:16-34

1-3. а) Защо в Атина апостол Павел е силно възмутен? б) Какво можем да научим, като изследваме примера на апостола?

 ПАВЕЛ е силно възмутен. Той е в Атина, средище на образованието, където някога са преподавали Сократ, Платон и Аристотел. Хората в този град са много вярващи. Навсякъде около себе си — в храмовете, на градските площади и по улиците — Павел вижда множество идоли, понеже атиняните почитат пантеон от богове. Той знае как гледа Йехова, истинският Бог, на идолопоклонството. (Из. 20:4, 5) Верният апостол споделя Божия възглед и се отвращава от идолите!

2 Онова, което Павел вижда, когато отива на агората, или пазарния площад, е потресаващо. Много фалически статуи на бог Хермес са наредени в северозападния ъгъл близо до главния вход. Целият площад е изпълнен със светилища. Как ще проповядва пламенният апостол в този затънал в идолопоклонство град? Ще запази ли самообладание и ще намери ли общ език с хората там? Ще успее ли да помогне на някого да потърси истинския Бог и наистина да го намери?

3 Речта на Павел пред образованите атиняни, записана в Деяния 17:22-31, е образец за красноречие, тактичност и проницателност. Като изследваме примера на апостола, можем да научим как да намираме общ език с хората и да им помагаме да разсъждават.

Проповядване „на пазарния площад“ (Деяния 17:16-21)

4, 5. Къде проповядвал Павел в Атина и какви хора имало сред слушателите му?

4 Павел посетил Атина a около 50 г. по време на второто си мисионерско пътуване. Докато чакал Сила и Тимотей да пристигнат от Берия, той по обичая си „разисквал с юдеите“ в синагогата. Освен това ходел на място, където можел да проповядва и на другите атиняни — „на пазарния площад“, или агората. (Деян. 17:17) Агората била разположена на северозапад от Акропола и заемала площ от около 50 декара. Тя била не само място за търговия, но и главен градски площад. В един справочник се отбелязва, че там „се съсредоточавал икономическият, политическият и културният живот на града“. Атиняните обичали да се събират на агората и да водят интелектуални разговори.

5 Проповедната служба на пазарния площад била истинско предизвикателство. Сред слушателите на Павел имало епикурейци и стоици b, представители на две съперничещи си философски школи. Епикурейците вярвали, че животът е възникнал случайно. Мирогледът им е обобщен по следния начин: „Няма защо да се страхуваме от Бога. Няма болка след смъртта. Доброто може да се постигне. Злото може да се понесе.“ Стоиците наблягали на разума и логиката и не смятали, че Бог е личност. Нито епикурейците, нито стоиците вярвали във възкресението, проповядвано от Христовите ученици. Ясно е, че философските възгледи на тези две школи били несъвместими с възвишените истини на християнството, които известявал Павел.

6, 7. Как реагирали някои гръцки интелектуалци на ученията на Павел и как днес срещаме подобно отношение?

6 Как реагирали гръцките интелектуалци на ученията на апостола? Някои го нарекли „дърдорко“. (Деян. 17:18) Гръцката дума в оригинала буквално означава „събирач на семена“. Един учен пише: „Първоначално тази дума се използвала за малка птица, която обикаля и кълве зрънца, а по-късно и за хора, които събират остатъци от храна и други ненужни вещи на пазара. Впоследствие започнала да се употребява преносно за човек, който събира случайна информация, и най-вече за някого, който не я разбира правилно.“ Тези образовани мъже всъщност казали, че Павел е невежа, който само повтаря чужди думи. Но както ще видим, апостолът не се смутил от тази обида.

7 Днес ситуацията е подобна. Като Свидетели на Йехова, често понасяме обиди заради библейските си вярвания. Например някои преподаватели представят еволюцията като факт и твърдят, че всеки интелигентен човек трябва да я приеме. Така те всъщност наричат невежи всички, които не вярват в нея. Такива образовани хора искат да накарат другите да мислят, че сме „дърдорковци“, когато представяме библейските учения и посочваме доказателства за наличието на замисъл в природата. Но това не ни смущава. Напротив, ние уверено защитаваме убеждението си, че животът на земята има разумен Създател, Йехова Бог. (Откр. 4:11)

8. а) Как реагирали други слушатели на Павел? б) Какво може би представлявал Ареопагът, където трябвало да говори Павел? (Виж бел. под линия на стр. 142.)

8 Други, които слушали Павел на пазарния площад, реагирали различно. Те казали: „Изглежда известява за някакви чужди богове.“ (Деян. 17:18) Наистина ли Павел говорел на атиняните за нови богове? Това бил сериозен въпрос, напомнящ за едно от обвиненията, поради които Сократ бил осъден на смърт няколко века по-рано. Не е чудно тогава, че Павел бил заведен на Ареопага c, където трябвало да обясни своите учения, които били странни за атиняните. Как той щял да защити посланието си пред хора, които не познавали Свещеното писание?

„Мъже атиняни, виждам, че...“ (Деяния 17:22, 23)

9-11. а) Как Павел се съсредоточил върху общото между него и слушателите му? б) Как можем да подражаваме на Павел в службата си?

9 Спомни си, че Павел бил силно възмутен от идолопоклонството, което видял. Но вместо да даде воля на гнева си, той запазил самообладание. Павел тактично се опитал да спечели слушателите си, като се съсредоточил върху общото между него и тях. В началото на речта си казал: „Мъже атиняни, виждам, че във всичко сте по-набожни от другите.“ (Деян. 17:22) Апостолът мъдро ги похвалил, че са много вярващи. Той разбирал, че някои, които са заслепени от фалшиви вярвания, може да имат възприемчиво сърце. Все пак Павел помнел, че самият той преди живеел „в невежество“ и му липсвала вяра. (1 Тим. 1:13)

10 Намирайки допирни точки с атиняните, апостолът казал, че е видял ясно доказателство за тяхната набожност — жертвеник, посветен „На непознатия бог“. Според една книга „гърците и други народи често посвещавали жертвеници на „непознати богове“, за да не пропуснат в поклонението си някой бог и така да го обидят“. С такъв жертвеник атиняните признавали, че съществува Бог, когото не познавали. Павел използвал жертвеника, за да направи преход към добрата новина, която проповядвал. Той обяснил: „Известявам [ви] именно онова, което почитате, без да го познавате.“ (Деян. 17:23) Доводът му бил тактичен, но убедителен. Той не известявал за някакъв нов или странен бог, както го обвинили някои, а им говорел за Бога, когото не познавали — истинския Бог.

11 Как можем да подражаваме на Павел в службата си? Ако сме наблюдателни, може да забележим нещо, което да ни подскаже дали човекът, с когото разговаряме, е вярващ — например някакъв религиозен предмет, който носи или който има в дома или двора си. В такъв случай можем да кажем: „Виждам, че сте вярващ. Надявах се да срещна човек като вас.“ Като тактично признаем, че събеседникът ни е вярващ, може да намерим обща тема за по-нататъшен разговор. Трябва да помним, че не искаме да си създаваме предварително мнение за другите въз основа на религиозните им убеждения. Много от събратята ни също някога са вярвали искрено във фалшиви учения.

Старай се да намираш допирни точки със слушателите си

Бог „не е далече от всеки един от нас“ (Деяния 17:24-28)

12. Как Павел приспособил подхода си към слушателите си?

12 Дали след като намерил допирни точки със слушателите си, Павел щял да задържи вниманието им за по-дълго? Тъй като знаел, че говори пред хора, които са запознати с гръцката философия, но не и с Писанието, той приспособил подхода си в няколко отношения. Първо, представил библейските учения, без да цитира пряко от Свещеното писание. Второ, говорейки в първо лице множествено число, той се причислил към слушателите си. И трето, цитирал от гръцката литература, за да покаже, че в техните произведения също се говори за някои от нещата, които проповядвал. Нека сега да разгледаме въздействащата реч на Павел. Какви важни истини разкрил той за Бога, когото атиняните не познавали?

13. Какво обяснил Павел за произхода на Вселената и какво искал да каже с това?

13 Бог е създал Вселената. Павел казал: „Богът, който направи света и всичко в него и който е Господар на небето и земята, не обитава храмове, построени от човешка ръка.“ d (Деян. 17:24) Вселената не е възникнала случайно. Истинският Бог е Създателят на всичко. (Пс. 146:6) За разлика от Атина и другите божества, чиято слава зависела от храмове, светилища и жертвеници, Върховният господар на небето и земята не може да се побере в храмове, построени от човешка ръка. (3 Царе 8:27) Било ясно какво искал да каже Павел: истинският Бог е по-велик от направените от човека идоли, които се намират в построените от хората храмове. (Иса. 40:18-26)

14. Как Павел показал, че Бог не е зависим от хората?

14 Бог не е зависим от хората. Идолопоклонниците обикновено обличали идолите си с разкошни одежди, отрупвали ги със скъпи подаръци и им носели храна и напитки — сякаш те се нуждаели от такива неща! Но някои от гръцките философи сред слушателите на Павел може би вярвали, че боговете не се нуждаят от даровете на хората. В такъв случай те сигурно се съгласили с изказването на Павел, че Бог не е „обслужван от човешки ръце, сякаш има нужда от нещо“. Наистина хората не могат да дадат на своя Създател нищо материално, от което той да се нуждае! Точно обратното, той е този, който ни дава необходимите неща — „живот и дихание, и всичко“, включително слънцето, дъжда и плодородната почва. (Деян. 17:25; Бит. 2:7) Така че Бог, Дарителят, не е зависим от хората, които получават даровете му.

15. Как Павел показал на атиняните, че мисленето им не е правилно, и какъв важен урок научаваме от примера му?

15 Бог е създал човека. Атиняните мислели, че превъзхождат хората, които не са гърци. Но националната или расовата гордост не е съвместима с библейската истина. (Втор. 10:17) Павел засегнал този деликатен въпрос тактично и умело. Навярно неговите думи „[Бог] създаде от един човек всички човешки народи“ накарали слушателите му да се замислят. (Деян. 17:26) Той говорел за записания в Битие разказ за Адам, родоначалника на човечеството. (Бит. 1:26-28) След като всички хора имат общ прародител, никоя раса или народ не е над другите. Думите на Павел били пределно ясни. От неговия пример научаваме важен урок. Макар че искаме да сме тактични и разумни, когато проповядваме, не бива да смекчаваме библейската истина само за да я направим по-приемлива за другите.

16. Какво е намерението на Създателя за хората?

16 Бог иска хората да бъдат близки с него. Дори ако обсъждали дълго какъв е смисълът на човешкото съществуване, философите сред слушателите на Павел нямало да дадат задоволителен отговор на този въпрос. Но Павел ясно разкрил намерението на Създателя за хората, а именно „да търсят Бога, да посегнат опипом към него и наистина да го намерят, макар че всъщност той не е далече от всеки един от нас“. (Деян. 17:27) Богът, когото атиняните не познавали, съвсем не е непознаваем. Точно обратното, той не е далече от онези, които наистина искат да го намерят и да научат повече за него. (Пс. 145:18) Обърни внимание, че Павел използвал местоимението „нас“, като така причислил и себе си към онези, които трябвало „да търсят Бога“ и „да посегнат опипом към него“.

17, 18. Защо хората трябва да изпитват естествено желание да са близки с Бога и как можем да подражаваме на Павел в службата си?

17 Хората трябва да изпитват естествено желание да са близки с Бога. Павел казал: „Чрез него живеем, движим се и съществуваме.“ Според някои учени апостолът перифразирал думите на Епименид, критски поет от VI век пр.н.е. и „важна фигура в атинската религиозна традиция“. Павел посочил и друга причина да искаме да се приближим до Бога: „Някои от вашите поети са казали: ‘Дори сме и негово потомство.’“ (Деян. 17:28) Хората трябва да чувстват родствена близост с Бога, тъй като той е създал човека, от когото произлиза целият човешки род. За да бъде по-убедителен, Павел мъдро цитирал от гръцката литература, която слушателите му несъмнено уважавали. e Следвайки примера му, ние също понякога можем в разумна степен да цитираме от исторически книги, енциклопедии или други общопризнати справочници. Подходящ цитат от някой уважаван източник може например да убеди събеседника ни, че определени празници или обичаи произлизат от фалшивата религия.

18 До този момент Павел разкрил важни истини за Бога, приспособявайки умело думите си към своите слушатели. Но какво трябвало да направят атиняните с тази важна информация? Без да отлага, апостолът им казал какво се очаква от тях.

„Всички хора навсякъде да се разкаят“ (Деяния 17:29-31)

19, 20. а) Как Павел тактично показал колко е глупаво да се покланяш на идоли? б) Какво трябвало да направят слушателите на Павел?

19 Павел вече можел да подбуди слушателите си към действие. Връщайки се към цитата от гръцката литература, той казал: „Щом сме Божие потомство, тогава не бива да мислим, че Божеството е като злато, сребро или камък, като нещо, изваяно благодарение на човешки умения и замисъл.“ (Деян. 17:29) Наистина, щом хората са дело на Бога, как е възможно Бог да приема образа на идоли, които са дело на човека? Тактичните разсъждения на апостола показали колко е глупаво да се покланяш на идоли. (Пс. 115:4-8; Иса. 44:9-20) А тъй като с думите „не бива да мислим“ Павел се причислил към слушателите си, навярно укорът му не звучал толкова остро.

20 Апостолът ясно посочил, че са необходими действия: „Досега Бог беше оставил без внимание времето на това невежество [схващането, че хората, които се покланят на идоли, са угодни на Бога], но сега казва на всички хора навсякъде да се разкаят.“ (Деян. 17:30) Вероятно някои от слушателите били изненадани да чуят този призив за разкаяние. Но убедителната реч на Павел ясно показала, че те дължат живота си на Бога и ще отговарят пред него. Атиняните трябвало да търсят Бога, да научат истината за него и да приведат целия си живот в съгласие с тази истина. За тях това означавало да признаят, че идолопоклонството е грях, и да се отвърнат от него.

21, 22. С какви силни думи завършил речта си Павел и какво е значението им за нас днес?

21 Павел завършил речта си със силни думи: „[Бог] е определил ден, когато възнамерява да съди праведно света посредством един назначен от него човек, и е дал уверение на всички хора за това, като го е възкресил от мъртвите.“ (Деян. 17:31) Предстоящият Съден ден наистина е основателна причина човек да търси истинския Бог и да го намери! Павел не назовал назначения Съдия, но казал нещо поразително за него: той живял като човек, умрял и бил възкресен от Бога!

22 Това вълнуващо заключение има значение и за нас днес. Знаем, че назначеният от Бога Съдия е възкресеният Исус Христос. (Йоан 5:22) Знаем също, че Съдният ден ще трае хиляда години и че наближава бързо. (Откр. 20:4, 6) Ние не се страхуваме от него, защото разбираме, че той ще донесе неописуеми благословии на верните Божии служители. Гаранция за изпълнението на нашата надежда за славно бъдеще е най-великото чудо — възкресението на Исус Христос!

„Някои ... повярваха“ (Деяния 17:32-34)

23. Как реагирали хората на речта на Павел?

23 Хората реагирали по различни начини на речта на Павел. Щом чули за възкресение, някои започнали „да се присмиват“. Други били любезни, но уклончиво казали: „Ще те слушаме за това и друг път.“ (Деян. 17:32) Имало обаче и такива, които откликнали. В Библията четем: „Някои хора се присъединиха към него и повярваха, сред тях беше и съдията от Ареопага Дионисий, а също и една жена на име Дамара, както и други.“ (Деян. 17:34) В службата си днес срещаме подобни реакции. Някои хора ни се присмиват, а други са любезни, но безразлични. Колко сме развълнувани обаче, когато някой приеме посланието за Царството и започне да служи на Бога!

24. Какво можем да научим от речта, която Павел изнесъл насред Ареопага?

24 Като размишляваме върху речта на Павел, можем да научим как да развиваме логично темата си, да се обосноваваме убедително и да се приспособяваме към слушателите си. Можем да разберем също колко е важно да бъдем търпеливи и тактични с онези, които са заслепени от фалшиви вярвания. Освен това речта му ни показва, че никога не бива да смекчаваме библейската истина само за да угодим на хората. Следвайки примера на апостол Павел, всички ние ще станем по-резултатни проповедници, а надзорниците — по-добри учители в сбора. Така ще бъдем напълно подготвени да помагаме на другите „да търсят Бога ... и наистина да го намерят“. (Деян. 17:27)

c Ареопагът, намиращ се северозападно от Акропола, бил мястото, където обикновено се събирал главният съвет на Атина. Наименованието „Ареопаг“ може да се отнася или за съвета, или за самия хълм. Затова някои учени са на мнение, че Павел бил заведен на този хълм или близо до него, а други смятат, че бил изправен пред съвета, който заседавал някъде другаде, може би на агората.

d Гръцката дума, преведена като „свят“, е „ко̀смос“. В Библията тя обикновено се отнася за човечеството. Гърците обаче я използвали за физическата Вселена. Възможно е, вземайки предвид гръцките си слушатели, Павел да е използвал думата именно в това значение.

e Павел цитирал от астрономическата поема „Явления“ на стоика Арат. Подобни думи се срещат и в други гръцки произведения, например в „Химн към Зевс“ на стоика Клеант.