Рибоядите са големи морски птици, които се спускат към повърхността на водата със скорост до 190 км/ч. Когато рибоядът се гмурка, силата на удара може да е 20 пъти по-голяма от силата на гравитацията. Как тази птица оцелява и повтаря отново и отново смайващите си гмуркания?

 Помисли върху следното: Преди да се гмурне във водата, рибоядът прибира крилата зад тялото си, придобивайки аеродинамична форма като стрела. В този момент очите му се покриват със защитна мембрана, а в шията и гърдите се издуват органи, които смекчават силата на удара, подобно на въздушната възглавница на автомобил.

 При гмуркане клюнът, главата и шията на птицата образуват конусовидна форма. По този начин силата на удара се разпределя равномерно върху здравите мускули на шията ѝ. Очите ѝ моментално се приспособяват, за да вижда под водата.

 Колко дълбоко може да се гмурне рибоядът? Благодарение на инерцията, която набира при летене, той може да достигне почти 11 м дълбочина, но може да стигне и по-надълбоко, размахвайки своите полусгънати крила и ципести крака. Всъщност тези птици са били засичани на повече от 25 м дълбочина. Когато свършат с гмуркането, те с лекота излизат на повърхността, готови да отлетят отново.

 Гледай умелото гмуркане на рибоядите

 Учени разработили роботи-гмуркачи, които да участват в спасителни операции. Те искали роботите да летят, да се гмуркат във водата и да могат да летят отново след това. Но докато правели опити с прототипите, един от тях се чупил няколко пъти от резкия удар с водата. Това довело изследователите до заключението, че прототипът им „не е толкова добър в гмуркането, колкото рибояда“.

 Какво мислиш? Дали способността на рибояда да се гмурка, се е появила в резултат на еволюция, или замисъл?