Прескочи към материала

Чувствам се виновен — може ли Библията да ми помогне?

Чувствам се виновен — може ли Библията да ми помогне?

Отговорът на Библията

 Да. Библията може да ни помогне да направим каквото е нужно, за да се освободим от чувството за вина. (Псалм 32:1-5) Ако сме направили нещо лошо, но искрено съжаляваме, Бог ще ни прости и ще ни помогне да се възстановим. (Псалм 86:5) Библията показва, че понякога чувството за вина може да е от полза — може да ни подбуди да се поправим и да ни помогне в бъдеще да се стараем да не повтаряме грешката си. (Псалм 51:17; Притчи 14:9) Въпреки това тя ни съветва да не се обвиняваме прекалено, като може би си казваме, че сме безнадежден случай или че нямаме стойност в Божиите очи. Подобно самоосъждане може да ни съкруши. (2 Коринтяни 2:7)

 Защо може да изпитваме чувство за вина?

 Възможно е да се чувстваме виновни поради няколко причини: Ако усещаме, че сме наранили някой скъп за нас човек, или ако не сме били верни на принципите си. Понякога може да изпитваме вина, без в действителност да сме виновни. Например, ако изискваме твърде много от себе си, вероятно ще изпитваме ненужно чувство за вина всеки път, когато не изпълним стандартите си. Ето защо Библията ни насърчава да имаме разумни очаквания към себе си. (Еклисиаст 7:16)

 Какво да правя, ако се чувствам виновен?

 Вместо да потъваш в отчаяние, можеш да направиш следното, за да поправиш нещата:

  •   Признай грешката си. Помоли се на Йехова a Бог за прошка. (Псалм 38:18; Лука 11:4) Ако наистина съжаляваш и се стремиш да не повтаряш грешката си, можеш да си сигурен, че той ще те чуе. (2 Летописи 33:13; Псалм 34:18) Бог вижда какъв си отвътре, нещо, което никой човек не може да види. Понеже е „верен и праведен“, той ще ни прости, когато вижда, че полагаме усилия да загърбим погрешните си постъпки. (1 Йоан 1:9; Притчи 28:13)

     Разбира се, ако си наранил някого, е нужно да го признаеш и искрено да му се извиниш. Това може да не е лесно. Изисква се смелост и смирение, но искреното извинение постига две важни неща — снема товара от плещите ти и възстановява мира помежду ви. (Матей 3:8; 5:23, 24)

  •   Размишлявай върху библейски стихове относно Божията милост. Помисли например върху 1 Йоан 3:19, 20, където се казва, че сърцето ни може да ни осъжда, тоест, че може да сме прекалено критични към себе си и да мислим, че не сме достойни за любовта на Бога. Но този откъс ни напомня още, че „Бог превъзхожда сърцата ни“. В какъв смисъл? Той знае всичко за нас и разбира напълно чувствата и слабостите ни. Знае също, че сме несъвършени от раждането си, склонни сме да постъпваме погрешно. b (Псалм 51:5) Затова не отхвърля хората, които искрено съжаляват за грешките си. (Псалм 32:5)

  •   Не живей в миналото. Библията съдържа много разкази за мъже и жени, които вършели лоши неща, но след време се променили. Един пример е Савел от Тарс, който станал известен като апостол Павел. Когато бил фарисей, той преследвал жестоко последователите на Исус. (Деяния 8:3; 9:1, 2, 11) Щом обаче разбрал, че по този начин се противопоставя на Бога и на Месията, или Христос, той се разкаял, променил се и станал много добър християнин. Естествено, Павел искрено съжалявал за предишното си поведение, но не живеел в миналото. Знаейки, че Бог е проявил голяма милост към него, той станал пламенен проповедник и никога не изгубил от поглед надеждата за вечен живот. (Филипяни 3:13, 14)

 Библейски стихове относно чувството за вина и прошката

 Псалм 51:17: „Съкрушеното и разбито сърце, Боже, ти няма да презреш.“

 Значение: Бог няма да те отхвърли заради грешките ти, ако наистина съжаляваш, че си го наранил. Той е милостив.

 Притчи 28:13: „Който прикрива престъпленията си, няма да има успех, а който ги признава и оставя, ще намери милост.“

 Значение: Ако признаем греховете си пред Бога и се променим, той ще ни прости.

 Йеремия 31:34: „Ще простя прегрешението им и няма да си спомня вече за греха им.“

 Значение: Щом ни прости, Бог няма да ни припомня за грешката ни. Той проявява истинска милост.

a Йехова е личното име на Бога. (Изход 6:3)

b Вродената ни склонност да вършим погрешни неща, е резултат от наследен грях, който първият човек, Адам, ни е предал. Заедно със съпругата си Ева той извършил грях срещу Бога, като така изгубил съвършения си човешки живот и лишил от него и потомците си. (Битие 3:17-19; Римляни 5:12)