Изразът „добър самарянин“ често се използва за някого, който е готов да помогне на човек в нужда. Този израз идва от една притча, която Исус разказал, за да покаже, че добрият човек милостиво помага на другите независимо от националността или произхода им.

В статията ще разгледаме:

•  За какво се говори в притчата за добрия самарянин?

•  Защо Исус разказал тази притча?

•  Каква е поуката от притчата?

•  Кои били самаряните?

•  Това истинска случка ли е?

Ето кратко обобщение: Един юдей пътувал от Йерусалим към Йерихон. По пътя той бил ограбен, пребит и оставен да лежи полумъртъв.

Един юдейски свещеник, а по-късно и друг юдейски религиозен водач, минали покрай ранения пътник. Въпреки че били от същата националност като мъжа, нито един от тях не спрял да му помогне.

Накрая минал един мъж от друга националност — той бил самарянин. (Лука 10:33; 17:16-18) Мъжът съжалил пребития юдей и превързал раните му. После го завел в една странноприемница, където прекарали нощта. На следващия ден платил на собственика на странноприемницата да се погрижи за мъжа и предложил да покрие и допълнителните разходи. (Лука 10:30-35)

Исус разказал притчата на един мъж, който мислел, че негови ближни са само хората от собствения му народ и религия. Исус искал да научи мъжа на важен урок — че думата „ближен“ не се отнася само за сънародниците му. (Лука 10:36, 37) Този разказ е включен в Библията за ползата на всички, които искат да имат Божието одобрение. (2 Тимотей 3:16, 17)

Разказът показва, че добрият човек проявява състрадание на дело. Той откликва на нуждите на страдащите независимо от расата или националността им. Такъв човек се отнася към другите така, както би искал те да се отнасят към него. (Матей 7:12)

Самаряните живеели в земите на север от Юдея. Някои от тях произлизали от смесените бракове между юдеи и хора от други народи.

През I век самаряните вече били създали своя собствена религия. Те приемали първите пет книги от Еврейските писания, но като цяло отхвърляли останалите.

Много юдеи в дните на Исус презирали самаряните и нямали никакви отношения с тях. (Йоан 4:9) Някои дори използвали думата „самарянин“ като обида. (Йоан 8:48)

Библията не разкрива дали притчата за добрия самарянин е основана на действителни събития. Исус обаче често споменавал добре познати обичаи и места в поученията си, за да може слушателите му лесно да разберат какво иска да им каже.

Много от подробностите в разказа са исторически точни. Например:

• Пътят от Йерусалим до Йерихон, който бил дълъг над 20 км, имал обща денивелация от 1 км. В разказа правилно се посочва, че пътуващите към Йерихон „слизали от Йерусалим“. (Лука 10:30)

• Свещениците и левитите, които живеели в Йерихон, редовно пътували до Йерусалим по този път.

• По този изолиран път често имало разбойници, които причаквали нищо неподозиращите пътници, особено онези, които пътували сами.